Кристоф Бендер: Европа трябва да сключи мигрантска сделка с Тунис от "турски" тип
" След този случай се изговориха много приказки за това, че Европейският съюз не трябва да разрешава да бъде подвластен, да бъде изнудван от Мароко . Разбира се, правилно е, че зад случилото се имаше политически претекстове - мароканските управляващи отслабиха контрола и разрешиха на всички тези хора да преминат границата. В случая значимо е да се разбере, че постоянно ще си подвластен от сътрудниците си оттатък границата - в случай че не разчиташ на груба мощ против мигрантите. В подобен случай няма да имаш потребност нито от Мароко, нито от Турция. Но единственият метод да контролираш границата по човечен метод, със ценене на законите, е посредством тези партньорства ". Това сподели пред БНР Кристоф Бендер от Европейска самодейност за непоклатимост.
Осем хиляди души нахлуха от Мароко в испанския ексклав Сеута на 17 и 18 май. Мароканският министър на външните работи изясни в прав текст, че рецесията се дължи на решението на испанските управляващи да позволен на своя територия водача на фронта Полисарио, който се бори за самостоятелност на Западна Сахара от Мароко. (Жестът на Мадрид бе филантропичен - Брахим Гали трябваше да се лекува от затруднения в резултат на Covid-19.) Испанското държавно управление упрекна мароканското в изнудване. " Амнести Интернешънъл " пък упрекна и двете страни, че употребяват мигрантите като пионки в политическите игри.
На 9 и 10 май повече от 2000 имигранти слязоха на брега на италианския остров Лампедуза. Повече от 13 000 от началото на годината. Когато Италия прикани останалите страни членки за поддръжка дни наред отговор нямаше. Първата обществена реакция бе от австрийската министърка по европейските каузи. От думите ѝ излиза, че приемането и разпределянето на мигрантите сред европейските страни ще изпрати неправилния сигнал - че всеки, който стигне европейския бряг, може да остане в Европа.
Как, при такава реакция от европейските му сътрудници, би трябвало да работи италианското държавно управление, с цел да овладее потока мигранти?
Когато лодка с мигранти или претенденти за леговище наближи крайбрежията на дадена страна, тя има две благоприятни условия за реакция. Едната е да разреши на хората да дебаркират, а другата е да ги изтласка назад със мощ. През последните години европейските страни ползват ту едната, ту другата опция. Видяхме и какво става във всеки от двата случая. Ако позволиш на хората да дебаркират, това води със себе си още и още имигранти. И още гибел в морето. И рано или късно политиците в страните, които одобряват мигрантите, се оказват без управнически болшинства за такава политика. Това пролича доста ясно през 2016-а и 2017-а година. Видяхме и в Италия през 2018-а - откакто години наред италианските управляващи спасяваха стотици и хиляди мигранти в Средиземно море. Ефектът от силовото връщане на мигрантите е, че то понижава броя на идващите. Този способ работи в прочут смисъл. Той води и до по-малко смъртни случаи. Това го прави не толкоз явен от морална позиция. Европейските политици, които пледират за този способ - като Матео Салвини, като Себастиан Курц - настояват, че по този начин умират по-малко хора, тъй като по-малко се качват на лодките и се пробват да преминат Средиземно море.
Ако не искаш да нарушаваш систематично интернационалното и европейското право, би трябвало да намериш решение, което съгласно със закона ще понижи и броя на идващите, и броя на починалите. В момента Европа е изправена пред това предизвикателство. Това, което се случва през днешния ден в морето сред Италия и Либия, е безмилостно отбиване на имигрантите. До Лампедуза и Сицилия доближават по-малко хора, само че въпреки всичко доближават. А други умират измежду вълните.
След случката в Лампедуза италианският вътрешен министър Лучана Ламорджезе и европейският комисар по вътрешните каузи Илва Йохансон посетиха Тунис. Идеята е Европейски Съюз да усили доста икономическата помощ за тази страна в подмяна на усъвършенстван надзор върху границите и репатриране на нередовните мигранти - нещо като договорка от " турски " вид. В вярната посока ли работят Брюксел и Рим?
Идеята за партньорство с Тунис е смислена. Въпросът е по какъв начин да се построи това партньорство. Споменахте договорката с Турция. В нея бе заложена доста ясна процедура: Турция ще приема всички хора, които гърците им връщат. В подмяна на това Европейската комисия и страните-членки на Евросъюза предложиха доста великодушни финансови условия за обществени услуги, обучение и прехрана на мигрантите в Турция. Европейският съюз даде обещание също по този начин да одобри част от бежанците от Турция. Този механизъм работи задоволително добре към четири години. Работи, тъй като когато си сигурен, че възможностите да бъдеш върнат назад, са релативно високи, тогава тласъкът да се качиш на лодката понижава фрапантно. Именно това се случи - в месеците преди турско-европейското изказване от март 2016-а на гръцките острови се стекоха 1 милион души. След взаимното изказване броят на идващите в Евросъюза и на починалите в морето спадна фрапантно. Тази система се разпадна заради ред аргументи. Европейски Съюз одобри малко хора от Турция. А Анкара сбърка през март 2020, когато отвори границите си, без да намерения, че гръцките управляващи ще прибегнат до брутално изтласкване на мигрантите. Но турско-европейската договорка може да бъде обновена - това ще бъде в интерес и на Турция, и на Европейския съюз, и на самите мигранти.
С Тунис сходна договорка също е допустима. Връщането на мигрантите в Тунис би трябвало да става при бързо и дейно култивиране на документите им в Италия. Ако тези, които не се нуждаят от защита, бъдат репатрирани бързо, броят на хората, които се качват на лодките от Тунис, ще намалее.
Ако желаеме да превърнем Тунис в собствен сътрудник, който да ръководи границите си по човечен метод, би трябвало да създадем една стъпка повече, в сравнение с с Турция. Това може да включва безвизово пътешестване за тунизийски жители. Либия обаче не може да ни бъде подобен сътрудник. Връщане на мигрантите в Либия значи, че ги връщаме в лагери, следени от милиции, където ще бъдат измъчвани.
55 милиона са били вътрешно разселените лица през 2020 година и наклонността е да се усилват, предизвестяват от Центъра за наблюдаване на вътрешно разселените. Тези хора са евентуални претенденти за леговище. Голяма част от тях са в Латинска Америка и в Южна Азия, голяма част са в Близкия изток и Африка, т.е. в съседство с Европа. Виждаме президента на Франция Еманюел Макрон да поставя огромни старания за финансово застраховане на Африка против пандемията (т.нар. " Нова договорка за Африка " ), за дългово облекчение на Судан, за преодоляване на джихадистите в Сахел. И, въпреки всичко, прави ли Европа задоволително, с цел да изтръгне злото из корен - да усъвършенства изискванията за живот в страните, от които идват мигрантите?
Малко от хората, прокудени от бедствия и войни, доближават Европа като бежанци. Повечето остават в засегнатия район. Важно е страните, които одобряват тези хора, да бъдат подпомагани. Важно обаче е да помним, че огромният напор на бежанци от 2015-2016 година бе породен от спор, който бе доста близо до Европа - сирийския спор. Ситуацията тогава бе изключителна. Тезата, че през днешния ден Африка е цялостна с милиони евентуални имигранти, се издига от десните партии в Европа, само че тя не устоя на обстоятелствата. Населението на Африка пораства непрестанно през последните 30-35 години, само че притокът на имигранти постоянно е бил маргинален.
Интервюто с Кристоф Бендер можете да чуете в звуковия файл.
Осем хиляди души нахлуха от Мароко в испанския ексклав Сеута на 17 и 18 май. Мароканският министър на външните работи изясни в прав текст, че рецесията се дължи на решението на испанските управляващи да позволен на своя територия водача на фронта Полисарио, който се бори за самостоятелност на Западна Сахара от Мароко. (Жестът на Мадрид бе филантропичен - Брахим Гали трябваше да се лекува от затруднения в резултат на Covid-19.) Испанското държавно управление упрекна мароканското в изнудване. " Амнести Интернешънъл " пък упрекна и двете страни, че употребяват мигрантите като пионки в политическите игри.
На 9 и 10 май повече от 2000 имигранти слязоха на брега на италианския остров Лампедуза. Повече от 13 000 от началото на годината. Когато Италия прикани останалите страни членки за поддръжка дни наред отговор нямаше. Първата обществена реакция бе от австрийската министърка по европейските каузи. От думите ѝ излиза, че приемането и разпределянето на мигрантите сред европейските страни ще изпрати неправилния сигнал - че всеки, който стигне европейския бряг, може да остане в Европа.
Как, при такава реакция от европейските му сътрудници, би трябвало да работи италианското държавно управление, с цел да овладее потока мигранти?
Когато лодка с мигранти или претенденти за леговище наближи крайбрежията на дадена страна, тя има две благоприятни условия за реакция. Едната е да разреши на хората да дебаркират, а другата е да ги изтласка назад със мощ. През последните години европейските страни ползват ту едната, ту другата опция. Видяхме и какво става във всеки от двата случая. Ако позволиш на хората да дебаркират, това води със себе си още и още имигранти. И още гибел в морето. И рано или късно политиците в страните, които одобряват мигрантите, се оказват без управнически болшинства за такава политика. Това пролича доста ясно през 2016-а и 2017-а година. Видяхме и в Италия през 2018-а - откакто години наред италианските управляващи спасяваха стотици и хиляди мигранти в Средиземно море. Ефектът от силовото връщане на мигрантите е, че то понижава броя на идващите. Този способ работи в прочут смисъл. Той води и до по-малко смъртни случаи. Това го прави не толкоз явен от морална позиция. Европейските политици, които пледират за този способ - като Матео Салвини, като Себастиан Курц - настояват, че по този начин умират по-малко хора, тъй като по-малко се качват на лодките и се пробват да преминат Средиземно море.
Ако не искаш да нарушаваш систематично интернационалното и европейското право, би трябвало да намериш решение, което съгласно със закона ще понижи и броя на идващите, и броя на починалите. В момента Европа е изправена пред това предизвикателство. Това, което се случва през днешния ден в морето сред Италия и Либия, е безмилостно отбиване на имигрантите. До Лампедуза и Сицилия доближават по-малко хора, само че въпреки всичко доближават. А други умират измежду вълните.
След случката в Лампедуза италианският вътрешен министър Лучана Ламорджезе и европейският комисар по вътрешните каузи Илва Йохансон посетиха Тунис. Идеята е Европейски Съюз да усили доста икономическата помощ за тази страна в подмяна на усъвършенстван надзор върху границите и репатриране на нередовните мигранти - нещо като договорка от " турски " вид. В вярната посока ли работят Брюксел и Рим?
Идеята за партньорство с Тунис е смислена. Въпросът е по какъв начин да се построи това партньорство. Споменахте договорката с Турция. В нея бе заложена доста ясна процедура: Турция ще приема всички хора, които гърците им връщат. В подмяна на това Европейската комисия и страните-членки на Евросъюза предложиха доста великодушни финансови условия за обществени услуги, обучение и прехрана на мигрантите в Турция. Европейският съюз даде обещание също по този начин да одобри част от бежанците от Турция. Този механизъм работи задоволително добре към четири години. Работи, тъй като когато си сигурен, че възможностите да бъдеш върнат назад, са релативно високи, тогава тласъкът да се качиш на лодката понижава фрапантно. Именно това се случи - в месеците преди турско-европейското изказване от март 2016-а на гръцките острови се стекоха 1 милион души. След взаимното изказване броят на идващите в Евросъюза и на починалите в морето спадна фрапантно. Тази система се разпадна заради ред аргументи. Европейски Съюз одобри малко хора от Турция. А Анкара сбърка през март 2020, когато отвори границите си, без да намерения, че гръцките управляващи ще прибегнат до брутално изтласкване на мигрантите. Но турско-европейската договорка може да бъде обновена - това ще бъде в интерес и на Турция, и на Европейския съюз, и на самите мигранти.
С Тунис сходна договорка също е допустима. Връщането на мигрантите в Тунис би трябвало да става при бързо и дейно култивиране на документите им в Италия. Ако тези, които не се нуждаят от защита, бъдат репатрирани бързо, броят на хората, които се качват на лодките от Тунис, ще намалее.
Ако желаеме да превърнем Тунис в собствен сътрудник, който да ръководи границите си по човечен метод, би трябвало да създадем една стъпка повече, в сравнение с с Турция. Това може да включва безвизово пътешестване за тунизийски жители. Либия обаче не може да ни бъде подобен сътрудник. Връщане на мигрантите в Либия значи, че ги връщаме в лагери, следени от милиции, където ще бъдат измъчвани.
55 милиона са били вътрешно разселените лица през 2020 година и наклонността е да се усилват, предизвестяват от Центъра за наблюдаване на вътрешно разселените. Тези хора са евентуални претенденти за леговище. Голяма част от тях са в Латинска Америка и в Южна Азия, голяма част са в Близкия изток и Африка, т.е. в съседство с Европа. Виждаме президента на Франция Еманюел Макрон да поставя огромни старания за финансово застраховане на Африка против пандемията (т.нар. " Нова договорка за Африка " ), за дългово облекчение на Судан, за преодоляване на джихадистите в Сахел. И, въпреки всичко, прави ли Европа задоволително, с цел да изтръгне злото из корен - да усъвършенства изискванията за живот в страните, от които идват мигрантите?
Малко от хората, прокудени от бедствия и войни, доближават Европа като бежанци. Повечето остават в засегнатия район. Важно е страните, които одобряват тези хора, да бъдат подпомагани. Важно обаче е да помним, че огромният напор на бежанци от 2015-2016 година бе породен от спор, който бе доста близо до Европа - сирийския спор. Ситуацията тогава бе изключителна. Тезата, че през днешния ден Африка е цялостна с милиони евентуални имигранти, се издига от десните партии в Европа, само че тя не устоя на обстоятелствата. Населението на Африка пораства непрестанно през последните 30-35 години, само че притокът на имигранти постоянно е бил маргинален.
Интервюто с Кристоф Бендер можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ